Мисля, че от моето детство досега по телевизията са

 

Мисля, че от моето детство до момента по малкия екран са останали неизменими към три излъчвания – По света и у нас, Лека нощ, деца! и концерта на Виенската филхармония на Нова година. Нямам никакви сантименти към първото, от дълго време съм равнодушна към второто, само че новогодишният концерт е нещо, което обичайно виждам - преди с родителите си, в този момент към този момент със сина си. И като всеки, който е гледал в миналото този превъзходен концерт, и аз си бленувам скрито или на глас да отида там някой ден. Не толкоз поради музиката, а поради прелестната зала, поради атмосферата и възприятието, че ще попадна в някакво приказно място от моето детство.

Виждала съм постройката във Виена доста пъти, все с тази фантазия по какъв начин един ден ще вляза там, красиво облечена и ще бъда като тези специфични хора от малкия екран. Преди два дни взех решение, че може би е време да приближа фантазиите към действителността и ревизирах няма ли метод да отида на концерт в същата тази зала, само че не на Нова година, а в един от дните, когато съм във Виена. Оказа се, че регистрацията е много лесна и по-късно всеки може да си купи билет за концертите там. Нещо повече – в един от дните на нашето пътешестване в огромната зала ще има концерт на Мюнхенската филхармония с диригент Росен Миланов и със солисти български артисти. Приех това като знак и ето, към този момент имам билети и след броени седмици ще се сбъдне една от най-старите ми фантазии.

Толкова сме привикнали с това, че към този момент не се и замисляме и го одобряваме за даденост – можем да отидем на всички места, можем да забележим всичко, можем да преживеем толкоз красиви мигове, за колкото ни стигат смелостта и въображението. Може и да не е всеки ден, а един път в живота, само че това ги прави единствено още по-безценни и незабравими. Затова да не се отхвърляме от фантазиите си, все някой ден ще намерим метод да ги сбъднем, тъй като можем всичко, девойки!